May 1, 2007, 3:52 PM

cuM0Hka

  Poetry
797 0 4

На горещия пясък момиче седи,
с бледо лице и нежни черти.
Златни коси се разливат
върху дълбоките и зелени очи,
а усмивката и се слива
с топлината на слънчевите лъчи.
Но защо плаче душата и,
защо се стичат тежки сълзи,
защо тъне в мрак красотата и,
и сърцето и самотно тъжи?
Дали останала е тя за ден сама,
или завинаги загубила е любовта?
Една е истината за това момиче-
безнадеждно тя някого обича!
Пясъкът изстива - сълзите и не...
Морето заспива - сърцето и не...
Слънцето залязва зад лазурна синева,
а любовта и остава за вечни времена!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Неделина Неделчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...