15 may 2017, 10:16  

Цуни-гуни и така нататък

1.1K 3 24

(монолог от отделението)

 

Любовна драма изживявах, значи,

и спешно се нуждаех от слушател!

Ей тъй, болежките си да изплача,

да ми олекне малко на душата!

 

Къде, къде - та в „Рошавата гарга”.

Интериорът много ми допада.

Закачка имах с келнерката Марга

и малко туй-онуй, отзад  във склада...

 

Но Марга беше в отпуска тридневна –

за трети брак в последните години.

Заместничката й не ме погледна –

край нея сякаш призракът ми мина!

 

Озърнах се – свободна маса няма.

Навсякъде е фул – дори на бара.

В последния момент самотна дама

във ъгъла запали си цигара.

 

Светкавично отреагирах. Мило

поисках разрешение да седна.

Самотницата кимна ми унило,

дълбоко дръпна, сякаш за последно.

 

„Една душа, която също страда” –

така помислих между 2-3 глътки.

Лицето й излъчваше досада,

но все пак аз опитах първи стъпки.

 

За музика, за филми, сериали –

да видя само как ще реагира.

Дали ме чу? Съмнявам се. Едва ли.

Но продължи със хъс да консумира.

 

А разговора все пак го подкарах –

дори на два-три пъти ме погледна!

Зададе ми въпрос за жп гара

и тресна двойна доза за последно.

 

Непроницаемо лицето – камък!

Дъхът й – за отдушник в спиртоварна!

Да пална клечка – ще избухне пламък –

пет-шест промИла и кусур, навярно!

 

Да я изпратя мога ли, попитах,

с глава отвърна, не със думи.

И после цяла нощ със нея скитах,

разходката ни също бе безшумна.

 

Не исках сам сега да се прибирам

и кавалер реших да се покажа.

Предложих щедро моята квартира,

тя, милата, пък взе, че не отказа...

 

И ...цуни-гуни...и така нататък...

„Честитката” след два-три дни пристигна.

До Кожното пък пътят беше кратък –

с такси за пет минути стигнах.

 

Сега сестрите се със мен залисват

а всички вкупом много ме обичат.

И резултатите в картон записват,

по цели часове при мен кибичат.

 

На вас ще споделя без капка поза –

на свиждане и Марга тук пристигна.

Дойде тя, милата, с букетче рози –

свободна пак, напълно легитимна.

 

Зарязал я женихът й веднага,

разбирайки мома, че вече не е.

Бе, ти акъла виж му!... Симпатяга!...

Ми, тя – Жена!! Да любиш и да пееш!...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роберт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Силвия, Пепи, приятно ми е, че ви виждам отново на страницата си!...
  • Мислех да се разпиша по терлици,Роби, ама смехът щеше да ме издаде, тааа...ти изпращам най- шумни овации!....
  • Разсмя ме искрено Роби!
  • Благодаря, Алекс и Маргарита, че се отбихте при мен!...Хубав да е денят ви!...
  • Робииии... В какви каши се забъркваш?! Че и нас забъркваш! Супер си!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...