15 may 2017, 10:16  

Цуни-гуни и така нататък

1.1K 3 24

(монолог от отделението)

 

Любовна драма изживявах, значи,

и спешно се нуждаех от слушател!

Ей тъй, болежките си да изплача,

да ми олекне малко на душата!

 

Къде, къде - та в „Рошавата гарга”.

Интериорът много ми допада.

Закачка имах с келнерката Марга

и малко туй-онуй, отзад  във склада...

 

Но Марга беше в отпуска тридневна –

за трети брак в последните години.

Заместничката й не ме погледна –

край нея сякаш призракът ми мина!

 

Озърнах се – свободна маса няма.

Навсякъде е фул – дори на бара.

В последния момент самотна дама

във ъгъла запали си цигара.

 

Светкавично отреагирах. Мило

поисках разрешение да седна.

Самотницата кимна ми унило,

дълбоко дръпна, сякаш за последно.

 

„Една душа, която също страда” –

така помислих между 2-3 глътки.

Лицето й излъчваше досада,

но все пак аз опитах първи стъпки.

 

За музика, за филми, сериали –

да видя само как ще реагира.

Дали ме чу? Съмнявам се. Едва ли.

Но продължи със хъс да консумира.

 

А разговора все пак го подкарах –

дори на два-три пъти ме погледна!

Зададе ми въпрос за жп гара

и тресна двойна доза за последно.

 

Непроницаемо лицето – камък!

Дъхът й – за отдушник в спиртоварна!

Да пална клечка – ще избухне пламък –

пет-шест промИла и кусур, навярно!

 

Да я изпратя мога ли, попитах,

с глава отвърна, не със думи.

И после цяла нощ със нея скитах,

разходката ни също бе безшумна.

 

Не исках сам сега да се прибирам

и кавалер реших да се покажа.

Предложих щедро моята квартира,

тя, милата, пък взе, че не отказа...

 

И ...цуни-гуни...и така нататък...

„Честитката” след два-три дни пристигна.

До Кожното пък пътят беше кратък –

с такси за пет минути стигнах.

 

Сега сестрите се със мен залисват

а всички вкупом много ме обичат.

И резултатите в картон записват,

по цели часове при мен кибичат.

 

На вас ще споделя без капка поза –

на свиждане и Марга тук пристигна.

Дойде тя, милата, с букетче рози –

свободна пак, напълно легитимна.

 

Зарязал я женихът й веднага,

разбирайки мома, че вече не е.

Бе, ти акъла виж му!... Симпатяга!...

Ми, тя – Жена!! Да любиш и да пееш!...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роберт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Силвия, Пепи, приятно ми е, че ви виждам отново на страницата си!...
  • Мислех да се разпиша по терлици,Роби, ама смехът щеше да ме издаде, тааа...ти изпращам най- шумни овации!....
  • Разсмя ме искрено Роби!
  • Благодаря, Алекс и Маргарита, че се отбихте при мен!...Хубав да е денят ви!...
  • Робииии... В какви каши се забъркваш?! Че и нас забъркваш! Супер си!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...