Цуни-гуни и така нататък
(монолог от отделението)
Любовна драма изживявах, значи,
и спешно се нуждаех от слушател!
Ей тъй, болежките си да изплача,
да ми олекне малко на душата!
Къде, къде - та в „Рошавата гарга”.
Интериорът много ми допада.
Закачка имах с келнерката Марга
и малко туй-онуй, отзад във склада...
Но Марга беше в отпуска тридневна –
за трети брак в последните години.
Заместничката й не ме погледна –
край нея сякаш призракът ми мина!
Озърнах се – свободна маса няма.
Навсякъде е фул – дори на бара.
В последния момент самотна дама
във ъгъла запали си цигара.
Светкавично отреагирах. Мило
поисках разрешение да седна.
Самотницата кимна ми унило,
дълбоко дръпна, сякаш за последно.
„Една душа, която също страда” –
така помислих между 2-3 глътки.
Лицето й излъчваше досада,
но все пак аз опитах първи стъпки.
За музика, за филми, сериали –
да видя само как ще реагира.
Дали ме чу? Съмнявам се. Едва ли.
Но продължи със хъс да консумира.
А разговора все пак го подкарах –
дори на два-три пъти ме погледна!
Зададе ми въпрос за жп гара
и тресна двойна доза за последно.
Непроницаемо лицето – камък!
Дъхът й – за отдушник в спиртоварна!
Да пална клечка – ще избухне пламък –
пет-шест промИла и кусур, навярно!
Да я изпратя мога ли, попитах,
с глава отвърна, не със думи.
И после цяла нощ със нея скитах,
разходката ни също бе безшумна.
Не исках сам сега да се прибирам
и кавалер реших да се покажа.
Предложих щедро моята квартира,
тя, милата, пък взе, че не отказа...
И ...цуни-гуни...и така нататък...
„Честитката” след два-три дни пристигна.
До Кожното пък пътят беше кратък –
с такси за пет минути стигнах.
Сега сестрите се със мен залисват
а всички вкупом много ме обичат.
И резултатите в картон записват,
по цели часове при мен кибичат.
На вас ще споделя без капка поза –
на свиждане и Марга тук пристигна.
Дойде тя, милата, с букетче рози –
свободна пак, напълно легитимна.
Зарязал я женихът й веднага,
разбирайки мома, че вече не е.
Бе, ти акъла виж му!... Симпатяга!...
Ми, тя – Жена!! Да любиш и да пееш!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
Разсмя ме искрено Роби!