15 jun 2022, 19:11

Cвещицата когато догори 

  Poesía » Filosófica
506 1 4

Какво си ти, животе мой? Светлик,
от плачеща среднощно свещ от болка.

Аз, слабият, се мисля за велик,
а тя догаря бавно. Още колко,
в очите ми звездите ще горят
и ще ме носи людската ми сила?
До днес ми беше страшен враг и брат,


съдбата – милостиво заслонила,

треперещия в мрака силует,
изписващ с думи светли небесата,
додето вятър тъжен и проклет,
смъртта довее, старата позната.
Вечерницата свети до зори,
Луната често в облак си почива,
свещицата когато догори,
в последен стих – смъртта ѝ е красива...

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

  801  10 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??