Cвещицата когато догори
Какво си ти, животе мой? Светлик,
от плачеща среднощно свещ от болка.
Аз, слабият, се мисля за велик,
а тя догаря бавно. Още колко,
в очите ми звездите ще горят
и ще ме носи людската ми сила?
До днес ми беше страшен враг и брат,
съдбата – милостиво заслонила,
треперещия в мрака силует,
изписващ с думи светли небесата,
додето вятър тъжен и проклет,
смъртта довее, старата позната.
Вечерницата свети до зори,
Луната често в облак си почива,
свещицата когато догори,
в последен стих – смъртта ѝ е красива...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
