10 jul 2005, 16:46

Цвете

  Poesía
1.2K 0 0
 

Аз съм просто цвете,

скътано в тревата,

спотаено във гората,

разцъфнало в полята.

 

Защо живея, аз не зная

и ще живея ли и след като умра,

но в мислите си, аз мечтая

и вярвам – след нощта блести зора.

 

Никого и нищо аз не притежавам,

не принадлежа на никой аз,

но вътрешно аз знам, съзнавам,

че в себе си по- ценно съм от вас

 

Не искам аз от никого да ме обича,

че трудно аз обичам, знам...

Косите аз на никой не ще кича,

цвета си трудно аз ще дам!

 

Знам – някои хищници

опитват се да ме унищожат,

да ме смачкат със презрение,

от моят свят да ме изкоренят,

но няма те да породят унищожение,

няма да убият моя свят!

 

Вятърът опитва се да ме обрули,

огъня пък да ме изгори...

Знам, земята да ме срути иска,

водата пък - живота ми да угаси...

 

                        Но зная –

Няма да съсипят моят цвят

мръсните им хули

 

Никой мен не ще опозори!

Нищо мен не може да подтиска

и не ще огъна се под риска

да запазя моят свят

с надеждата, която го краси.

 

Аз съм просто цвете,

разцъфнало в полята,

поникнало в тревата,

спотаено във гората...

 

            Живеещо и дишащо,

ухаещо,

обичащо света си свой-

небето и простора,

и слънцето, което го дарява

със своите лъчи,

и зората, що изгрява

събуждайки безброй мечти

в мечтателните му очи...

 

То знай-

на никой не принадлежи

и никого си няма на света,

но светът му никой няма да унищожи

и няма да отнеме неговата

с в о б о д а

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Дянкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...