10 jul 2005, 16:46

Цвете

  Poesía
1.2K 0 0
 

Аз съм просто цвете,

скътано в тревата,

спотаено във гората,

разцъфнало в полята.

 

Защо живея, аз не зная

и ще живея ли и след като умра,

но в мислите си, аз мечтая

и вярвам – след нощта блести зора.

 

Никого и нищо аз не притежавам,

не принадлежа на никой аз,

но вътрешно аз знам, съзнавам,

че в себе си по- ценно съм от вас

 

Не искам аз от никого да ме обича,

че трудно аз обичам, знам...

Косите аз на никой не ще кича,

цвета си трудно аз ще дам!

 

Знам – някои хищници

опитват се да ме унищожат,

да ме смачкат със презрение,

от моят свят да ме изкоренят,

но няма те да породят унищожение,

няма да убият моя свят!

 

Вятърът опитва се да ме обрули,

огъня пък да ме изгори...

Знам, земята да ме срути иска,

водата пък - живота ми да угаси...

 

                        Но зная –

Няма да съсипят моят цвят

мръсните им хули

 

Никой мен не ще опозори!

Нищо мен не може да подтиска

и не ще огъна се под риска

да запазя моят свят

с надеждата, която го краси.

 

Аз съм просто цвете,

разцъфнало в полята,

поникнало в тревата,

спотаено във гората...

 

            Живеещо и дишащо,

ухаещо,

обичащо света си свой-

небето и простора,

и слънцето, което го дарява

със своите лъчи,

и зората, що изгрява

събуждайки безброй мечти

в мечтателните му очи...

 

То знай-

на никой не принадлежи

и никого си няма на света,

но светът му никой няма да унищожи

и няма да отнеме неговата

с в о б о д а

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Дянкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...