Цвете
Ухаеше нежно,
разлисти се мило.
И някак небрежно
във мен се стаило.
Цвете мъничко
в ръцете ми беше.
Дало ми всичко,
що душата таеше.
Любов ми поднесе,
със цвят ме омая.
И мигом отнесе
душата ми в рая.
С листенца потрепна,
погледна свенливо.
Със лъч се наметна.
Ох, как е красиво!
© Николай Врачански Todos los derechos reservados