Цвете нежно, цвете
мило, как в ръката
ми се е свило.
Може да си снежнобяло,
може да ухаеш пак. И
росата с влажно тяло, те
облива пак и пак.
Върху рози, теменужки.
Утринният славей пей.
И ми е леко и въздушно,
и душата песен пей.
© Анна Todos los derechos reservados