Цвете отровно. От омраза сълзи.
Змия студена към него безшумно пълзи...
Повива се около стъблото му крехко
и утихва. Охранява го зорко.
Това цвете е нейният извор - крепител.
Сълзите прокълнати падат, разтичайки се
по змийското тяло...
Слънцето тепърва беше изгряло...
Но то не ги попиваше,
защото отрова при отрова отиваше...
Иван Христов