Отиде си под знака на Стрелеца,
остави ни във страшна самота
и 37 лета морето вече
не иска да те върне на брега...
Смирено лунапаркът си отива,
отнася светлини и светъл смях,
но твойта сянка грее жива
във Морската градина на Бургас.
И вихърният прах във тази късна есен
подкани ме да тръгна посред нощ,
за да оставя цвете там, където
ликът ти нежен грее от любов.
© Георги Александров Todos los derechos reservados