Цвете посред нощ (на Петя Дубарова)
Отиде си под знака на Стрелеца,
остави ни във страшна самота
и 37 лета морето вече
не иска да те върне на брега...
Смирено лунапаркът си отива,
отнася светлини и светъл смях,
но твойта сянка грее жива
във Морската градина на Бургас.
И вихърният прах във тази късна есен
подкани ме да тръгна посред нощ,
за да оставя цвете там, където
ликът ти нежен грее от любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Александров Всички права запазени
