Отиде си под знака на Стрелеца,
остави ни във страшна самота
и 37 лета морето вече
не иска да те върне на брега...
Смирено лунапаркът си отива,
отнася светлини и светъл смях,
но твойта сянка грее жива
във Морската градина на Бургас.
И вихърният прах във тази късна есен
подкани ме да тръгна посред нощ,
за да оставя цвете там, където
ликът ти нежен грее от любов.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up