"ЦВЕТЕ ЗА МОЕТО ЦВЕТЕ"
-------------------------------------------------
Откъснах роза от градината на боговете,
тъй дивна, с аромат опияняващ,
откъснах аз за тебе туй красиво цвете,
но ах, видян аз бях от поглед непрощаващ.
И в миг пазителят във бяла тога,
пред мен изправи се и с глас гръмовен прокънтя,
че щом да скъсам цветето аз мога,
ще трябва роб да стана негов начаса.
Тогаз без страх във моята душа,
сърцето свое смело аз разкрих
и му отвърнах, че във името на любовта,
готов съм аз да скъсам роза не една.
И чудо,
подир тези думи пазителят с усмивка промълви,
че нивга друг не е успявал,
пред него тъй да устои.
На сбогуване той розата ми даде
и после промълви:
- "На момичето, което днес сърцето твое не предаде,
туй дивно цвете подари".
Затуй червена роза аз във дар ти давам
и нека тя навеки свърже нашите сърца,
на колене пред тебе аз признавам,
че няма по-щастлив от мене на света.
© Венцислав Димов Todos los derechos reservados
с обич.