28 дек. 2007 г., 11:30

Цвете за моето цвете

1.4K 0 2

             "ЦВЕТЕ ЗА МОЕТО ЦВЕТЕ"

      -------------------------------------------------

 

Откъснах роза от градината на боговете,

тъй дивна, с аромат опияняващ,

откъснах аз за тебе туй красиво цвете,

но ах, видян аз бях от поглед непрощаващ.

 

И в миг пазителят във бяла тога,

пред мен изправи се и с глас гръмовен прокънтя,

че щом да скъсам цветето аз мога,

ще трябва роб да стана негов начаса.

 

Тогаз без страх във моята душа,

сърцето свое смело аз разкрих

и му отвърнах, че във името на любовта,

готов съм аз да скъсам роза не една.

 

И чудо,

подир тези думи пазителят с усмивка промълви,

че нивга друг не е успявал,

пред него тъй да устои.

 

На сбогуване той розата ми даде

и после промълви:

- "На момичето, което днес сърцето твое не предаде,

туй дивно цвете подари".

 

Затуй червена роза аз във дар ти давам

и нека тя навеки свърже нашите сърца,

на колене пред тебе аз признавам,

че няма по-щастлив от мене на света.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Венцислав Димов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....