"ЦВЕТЕ ЗА МОЕТО ЦВЕТЕ"

      -------------------------------------------------

 

Откъснах роза от градината на боговете,

тъй дивна, с аромат опияняващ,

откъснах аз за тебе туй красиво цвете,

но ах, видян аз бях от поглед непрощаващ.

 

И в миг пазителят във бяла тога,

пред мен изправи се и с глас гръмовен прокънтя,

че щом да скъсам цветето аз мога,

ще трябва роб да стана негов начаса.

 

Тогаз без страх във моята душа,

сърцето свое смело аз разкрих

и му отвърнах, че във името на любовта,

готов съм аз да скъсам роза не една.

 

И чудо,

подир тези думи пазителят с усмивка промълви,

че нивга друг не е успявал,

пред него тъй да устои.

 

На сбогуване той розата ми даде

и после промълви:

- "На момичето, което днес сърцето твое не предаде,

туй дивно цвете подари".

 

Затуй червена роза аз във дар ти давам

и нека тя навеки свърже нашите сърца,

на колене пред тебе аз признавам,

че няма по-щастлив от мене на света.