26 ene 2010, 15:44

Цветето

773 0 4

 

Гост беше в моите сънища цветни

твоето вярно и нежно дихание.

Ах, как потъвам в спомени летни,

но всичко за мен е като съзерцание.

 

Цвете в косите ти, отдавна вплетено

връща надеждата за слънчев зов.

Искам мечтателно, както поетите,

пак да изпрося зрънце любов.

 

Тази палитра, която разгръщаш,

пълна с копнение, нежност и блян

в спомени искрени с плащ ме загръща,

а ето от тях, чувствам го, и ти си пиян.

 

Нека не мислим за нови неволи,

нека загърбим деня си студен.

Пак любовта ми за нежност се моли

и за усмивка в миг съкровен.

 

Цвете в ръцете ти още сънувам,

моя магия, изстрадана, вярна.

"С устни, мила, ще те нарисувам,

ведра обич, сила лъчезарна!"

 

11.11.2009г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Зарадвахте ме след студовете. Всъщност като финал беше замислено отбелязаното и откроено от valia1771, но си казах текстописец ли съм или що- нема такова животно... Прав си, idemidoidemi, относно запетайката! Напоследък се улавям, че нито пунктуация, нито стилистика ме интересуват.
  • много радващо... финалът малко .... куцука, май доста
    ама пак си остава сладкия привкус

    сладък в смисъл на приятен, а не сладникав


    е те тук -
    Искам мечтателно, както поетите
    пак да изпрося зрънце любов.

    бодни една запетая след поетите?
  • хубаво!
    Поздрав!
  • Харесва ми! Добро е!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...