Цветето
Гост беше в моите сънища цветни
твоето вярно и нежно дихание.
Ах, как потъвам в спомени летни,
но всичко за мен е като съзерцание.
Цвете в косите ти, отдавна вплетено
връща надеждата за слънчев зов.
Искам мечтателно, както поетите,
пак да изпрося зрънце любов.
Тази палитра, която разгръщаш,
пълна с копнение, нежност и блян
в спомени искрени с плащ ме загръща,
а ето от тях, чувствам го, и ти си пиян.
Нека не мислим за нови неволи,
нека загърбим деня си студен.
Пак любовта ми за нежност се моли
и за усмивка в миг съкровен.
Цвете в ръцете ти още сънувам,
моя магия, изстрадана, вярна.
"С устни, мила, ще те нарисувам,
ведра обич, сила лъчезарна!"
11.11.2009г.
© Мери Попинз All rights reserved.
- нема такова животно... Прав си, idemidoidemi, относно запетайката! Напоследък се улавям, че нито пунктуация, нито стилистика ме интересуват. 
