Дълъг път се простира зад мен.
Дълъг път пред очите се вие.
Лакти - целите в рани. И колене.
От крайпътно изворче пия.
И присяда мил спомен до мен -
аз при себе си често го викам -
цветна точка на трудния ден,
затаена за малко под миглите.
Спомен мил с демодирана дрешка,
със искрящи, усмихнати дни,
цял във кръпки от минали грешки
и в надежди цял, и във мечти.
Неспокоен и силен, свободен,
непреклонен, с високо небе,
без пари и без сянка копромисна,
неспособен себе си да предаде...
Днес различна съм и прогонвам
синевата на много надежди,
и съм пълна със спомени, спомени...
Е, и с една мечта се споглеждам...
"Спомен мил с демодирана дрешка,
със искрящи, усмихнати дни,
цял във кръпки от минали грешки
и в надежди цял, и във мечти."
Щом спомените са целите в надежди и мечти, те са живи!
Поздравления Ружена!
Хареса ми стихът ти!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.