Цветна точка
Дълъг път се простира зад мен.
Дълъг път пред очите се вие.
Лакти - целите в рани. И колене.
От крайпътно изворче пия.
И присяда мил спомен до мен -
аз при себе си често го викам -
цветна точка на трудния ден,
затаена за малко под миглите.
Спомен мил с демодирана дрешка,
със искрящи, усмихнати дни,
цял във кръпки от минали грешки
и в надежди цял, и във мечти.
Неспокоен и силен, свободен,
непреклонен, с високо небе,
без пари и без сянка копромисна,
неспособен себе си да предаде...
Днес различна съм и прогонвам
синевата на много надежди,
и съм пълна със спомени, спомени...
Е, и с една мечта се споглеждам...
© Ружена All rights reserved.
Светъл ден ви желая !
