28 abr 2013, 20:14

Цветница

  Poesía » Otra
1.2K 0 7

 

Цветница

 

Усмихнах се,

когато се събудих...

Не се намръщих.

Развиделяваше

в предутринно затишие.

После

излязох навън от къщи -

ей така -

да подишам!

Погалих едно цвете.

Утеших едно дете.

Дадох петаче

на един несретник.

Влязох в храма -

на път ми бе.

Беше пълна и сита

душата ми на врабче.

Не ударих.

Не подминах.

Не взех.

Когато се върнах

в земната си колиба,

на трапезата ми -

без да знам откъде -

меко и фосфорно

светеше

риба…

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роза Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...