28.04.2013 г., 20:14 ч.

Цветница 

  Поезия » Друга
875 0 7

 

Цветница

 

Усмихнах се,

когато се събудих...

Не се намръщих.

Развиделяваше

в предутринно затишие.

После

излязох навън от къщи -

ей така -

да подишам!

Погалих едно цвете.

Утеших едно дете.

Дадох петаче

на един несретник.

Влязох в храма -

на път ми бе.

Беше пълна и сита

душата ми на врабче.

Не ударих.

Не подминах.

Не взех.

Когато се върнах

в земната си колиба,

на трапезата ми -

без да знам откъде -

меко и фосфорно

светеше

риба…

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Роза Стоянова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??