Цветница
Цветница
Усмихнах се,
когато се събудих...
Не се намръщих.
Развиделяваше
в предутринно затишие.
После
излязох навън от къщи -
ей така -
да подишам!
Погалих едно цвете.
Утеших едно дете.
Дадох петаче
на един несретник.
Влязох в храма -
на път ми бе.
Беше пълна и сита
душата ми на врабче.
Не ударих.
Не подминах.
Не взех.
Когато се върнах
в земната си колиба,
на трапезата ми -
без да знам откъде -
меко и фосфорно
светеше
риба…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роза Стоянова Всички права запазени
"...ей така -
