Цветница
Усмихнах се,
когато се събудих...
Не се намръщих.
Развиделяваше
в предутринно затишие.
После
излязох навън от къщи -
ей така -
да подишам!
Погалих едно цвете.
Утеших едно дете.
Дадох петаче
на един несретник.
Влязох в храма -
на път ми бе.
Беше пълна и сита
душата ми на врабче.
Не ударих.
Не подминах.
Не взех.
Когато се върнах
в земната си колиба,
на трапезата ми -
без да знам откъде -
меко и фосфорно
светеше
риба…
© Роза Стоянова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
"...ей така -