7 dic 2008, 17:10

Цветове 

  Poesía » Filosófica
539 0 5
В началото те бяха разделени.
Изгубиха и много време.


Тогава безцветната мечта,
възпротиви се на възможността
и каза й:

Аз виждам теб в светлината.
Навсякъде се сблъскваме,
но винаги се разминаваме,
като че все едно не се познаваме.
А аз, реална за да бъда,
нуждая се от теб,
да съществувам като сбъдната мечта.
И питам те
дали
възможно е това?

Тогава възможността
изумрудено се усмихна
и на безцветната мечта
отговори така:
в интересен свят живеем,
изпъстрен с различни цветове.
И виждам
себе си в тях.



Сивотата на деня ме прави
истерична.

Бялото превръща ме в
меланхолична.
В черното съм аз
трагична.
Когато сблъскам се с червеното,
откривам себе си като
любов.

Но, влязла в зеленото,
превръщам себе си в
спокойствие
.
В лилавото съм
свобода.

А синьото преобразява ме в
независимост.

Но винаги във слънчогледите
се вглеждам и виждам себе си като
надежда.


Когато се събуждам сутрин
аз, също виждам теб в
светлината.
И търся твоето внимание,
защото също
недействителна съм аз
без теб.
И мисля, че
възможно е това.

И в края
те се събраха.
В светлината
заедно бяха.


И впуснаха се в
света различен,
изпъстрен
с много цветове!

© Славка Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Доротея!
    Усмивки и sorry за закъснението на отговора ми!
  • Цветно..., родено от светлината! Поздрав, Славея!
  • Благодаря ви, момичета!
    Усмивки!
  • Спектрално свети!Забелязах, че колкото по-бяла и студена става зимата, толкова стиховете стават по-цветни и топли!
    Поздравления!
  • Много цветен стих си сътворила!
    Да бъде светлина!!!
Propuestas
: ??:??