7 dic 2008, 17:10

Цветове

726 0 5
В началото те бяха разделени.
Изгубиха и много време.


Тогава безцветната мечта,
възпротиви се на възможността
и каза й:

Аз виждам теб в светлината.
Навсякъде се сблъскваме,
но винаги се разминаваме,
като че все едно не се познаваме.
А аз, реална за да бъда,
нуждая се от теб,
да съществувам като сбъдната мечта.
И питам те
дали
възможно е това?

Тогава възможността
изумрудено се усмихна
и на безцветната мечта
отговори така:
в интересен свят живеем,
изпъстрен с различни цветове.
И виждам
себе си в тях.



Сивотата на деня ме прави
истерична.
Бялото превръща ме в
меланхолична.
В черното съм аз
трагична.
Когато сблъскам се с червеното,
откривам себе си като
любов.
Но, влязла в зеленото,
превръщам себе си в
спокойствие
.
В лилавото съм
свобода.
А синьото преобразява ме в
независимост.
Но винаги във слънчогледите
се вглеждам и виждам себе си като
надежда.

Когато се събуждам сутрин
аз, също виждам теб в
светлината.
И търся твоето внимание,
защото също
недействителна съм аз
без теб.
И мисля, че
възможно е това.

И в края
те се събраха.
В светлината
заедно бяха.


И впуснаха се в
света различен,
изпъстрен
с много цветове!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Славка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Доротея!
    Усмивки и sorry за закъснението на отговора ми!
  • Цветно..., родено от светлината! Поздрав, Славея!
  • Благодаря ви, момичета!
    Усмивки!
  • Спектрално свети!Забелязах, че колкото по-бяла и студена става зимата, толкова стиховете стават по-цветни и топли!
    Поздравления!
  • Много цветен стих си сътворила!
    Да бъде светлина!!!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...