В началото те бяха разделени. Изгубиха и много време.
Тогава безцветната мечта, възпротиви се на възможността и каза й:
Аз виждам теб в светлината. Навсякъде се сблъскваме, но винаги се разминаваме, като че все едно не се познаваме. А аз, реална за да бъда, нуждая се от теб, да съществувам като сбъдната мечта. И питам те дали възможно е това?
Тогава възможността изумрудено се усмихна и на безцветната мечта отговори така: в интересен свят живеем, изпъстрен с различни цветове. И виждам себе си в тях.
Сивотата на деня ме прави истерична. Бялото превръща ме в меланхолична. В черното съм аз трагична. Когато сблъскам се с червеното, откривам себе си като любов. Но, влязла в зеленото, превръщам себе си в спокойствие. В лилавото съм свобода. А синьото преобразява ме в независимост. Но винаги във слънчогледите се вглеждам и виждам себе си като надежда.
Когато се събуждам сутрин аз, също виждам теб в светлината. И търся твоето внимание, защото също недействителна съм аз без теб. И мисля, че възможно е това.
И в края те се събраха. В светлината заедно бяха.
И впуснаха се в света различен, изпъстрен с много цветове!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Усмивки и sorry за закъснението на отговора ми!