Цветове
Изгубиха и много време.
Тогава безцветната мечта,
възпротиви се на възможността
и каза й:
Аз виждам теб в светлината.
Навсякъде се сблъскваме,
но винаги се разминаваме,
като че все едно не се познаваме.
А аз, реална за да бъда,
нуждая се от теб,
да съществувам като сбъдната мечта.
И питам те
дали
възможно е това?
Тогава възможността
изумрудено се усмихна
и на безцветната мечта
отговори така:
в интересен свят живеем,
изпъстрен с различни цветове.
И виждам
себе си в тях.
Сивотата на деня ме прави
истерична.
Бялото превръща ме в
меланхолична.
В черното съм аз
трагична.
Когато сблъскам се с червеното,
откривам себе си като
любов.
Но, влязла в зеленото,
превръщам себе си в
спокойствие.
В лилавото съм
свобода.
А синьото преобразява ме в
независимост.
Но винаги във слънчогледите
се вглеждам и виждам себе си като
надежда.
Когато се събуждам сутрин
аз, също виждам теб в
светлината.
И търся твоето внимание,
защото също
недействителна съм аз
без теб.
И мисля, че
възможно е това.
И в края
те се събраха.
В светлината
заедно бяха.
И впуснаха се в
света различен,
изпъстрен
с много цветове!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Славка Todos los derechos reservados
