Slaveya (Славка)
116 874
7 дек. 2008 г., 17:10

Цветове 

  Поэзия » Философская
541 0 5
В началото те бяха разделени.
Изгубиха и много време.

Тогава безцветната мечта,
възпротиви се на възможността
и каза й:

Аз виждам теб в светлината.
Навсякъде се сблъскваме,
но винаги се разминаваме,
като че все едно не се познаваме.
А аз, реална за да бъда,
нуждая се от теб,
да съществувам като сбъдната мечта.
И питам те
дали
възможно е това?

Тогава възможността
изумрудено се усмихна
и на безцветната мечта
отговори така:
в интересен свят живеем,
изпъстрен с различни цветове.
И виждам
себе си в тях.


Сивотата на деня ме прави
истерична.
Бялото превръща ме в
меланхолична.
В черното съм аз
трагична.
Когато сблъскам се с червеното,
откривам себе си като
любов.
Но, влязла в зеленото,
превръщам себе си в
спокойствие.
В лилавото съм
свобода.
А синьото преобразява ме в
независимост.
Но винаги във слънчогледите
се вглеждам и виждам себе си като
надежда.

Когато се събуждам сутрин
аз, също виждам теб в
светлината.
И търся твоето внимание,
защото също
недействителна съм аз
без теб.
И мисля, че
възможно е това.

И в края
те се събраха.
В светлината
заедно бяха.

И впуснаха се в
света различен,
изпъстрен
с много цветове!

© Славка Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Доротея!
    Усмивки и sorry за закъснението на отговора ми!
  • Цветно..., родено от светлината! Поздрав, Славея!
  • Благодаря ви, момичета!
    Усмивки!
  • Спектрално свети!Забелязах, че колкото по-бяла и студена става зимата, толкова стиховете стават по-цветни и топли!
    Поздравления!
  • Много цветен стих си сътворила!
    Да бъде светлина!!!
Предложения
: ??:??