23 feb 2011, 21:38

Цветове - 2

  Poesía » Civil
534 0 1

БЕЛОВА

 

 

ЕПОС

Когато стъпките по пясъка изчезнат,

Отдръпвайки се с морската вода.

Когато жълтите листа политнат,

Отстъпвайки пред първата слана.

 

Когато сянката се свива постепенно,

Готова с тъмнината да се слее.

Тогава трябва непременно

Да светне – слънце да изгрее.

 

Листата бавно, постепенно вече дишат,

Наливайки живот в природните закони.

А стъпките? Не ме е грижа.

Не чезнат, те са милиони.

 

 

ЛИРИКА

Сега отлитат птиците.

Забързани отблизо. Спокойни отдалече.

След тях застават облаците.

Разбъркани отвътре. Лустросани отвън.

 

Ще гледаме напред, а не нагоре.

Защото на земята и птиците, и капките

Са истински, реални, а не

Такива, каквито са в небето.

 

За да харесаш нещо -

                         Гледай го отблизо.

Защото слънцето оттука е красиво,

Но стигнеш ли го -

                         Адски е горещо.

 

 

ДРАМА

Ще чакам. Цял живот това и правя.

Че всички искат нещо да забравя.

Защо да плащам за човешки грешки,

Когато няма кой да ги поправя?

 

Седя си. Времето минава.

Работя. Всичко заминава.

Спя. Това ли ми остава?

Живея в някаква омая.

 

Крещя объркан. Вътрешно се смея.

Аз трябва да горя. А още тлея.

Искра и пламък бързо заминават,

Щом няма никакво гориво.

 

                                                                  Sam Osten

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Желев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...