БЕЛОВА

ЕПОС

Когато стъпките по пясъка изчезнат,

Отдръпвайки се с морската вода.

Когато жълтите листа политнат,

Отстъпвайки пред първата слана.

Когато сянката се свива постепенно,

Готова с тъмнината да се слее.

Тогава трябва непременно

Да светне – слънце да изгрее.

Листата бавно, постепенно вече дишат,

Наливайки живот в природните закони.

А стъпките? Не ме е грижа.

Не чезнат, те са милиони.

ЛИРИКА

Сега отлитат птиците.

Забързани отблизо. Спокойни отдалече.

След тях застават облаците.

Разбъркани отвътре. Лустросани отвън.

Ще гледаме напред, а не нагоре.

Защото на земята и птиците, и капките

Са истински, реални, а не

Такива, каквито са в небето.

За да харесаш нещо -

                         Гледай го отблизо.

Защото слънцето оттука е красиво,

Но стигнеш ли го -

                         Адски е горещо.

ДРАМА

Ще чакам. Цял живот това и правя.

Че всички искат нещо да забравя.

Защо да плащам за човешки грешки,

Когато няма кой да ги поправя?

Седя си. Времето минава.

Работя. Всичко заминава.

Спя. Това ли ми остава?

Живея в някаква омая.

Крещя объркан. Вътрешно се смея.

Аз трябва да горя. А още тлея.

Искра и пламък бързо заминават,

Щом няма никакво гориво.

                                                                  Sam Osten