23.02.2011 г., 21:38 ч.

Цветове - 2 

  Поезия » Гражданска
401 0 1

БЕЛОВА

 

 

ЕПОС

Когато стъпките по пясъка изчезнат,

Отдръпвайки се с морската вода.

Когато жълтите листа политнат,

Отстъпвайки пред първата слана.

 

Когато сянката се свива постепенно,

Готова с тъмнината да се слее.

Тогава трябва непременно

Да светне – слънце да изгрее.

 

Листата бавно, постепенно вече дишат,

Наливайки живот в природните закони.

А стъпките? Не ме е грижа.

Не чезнат, те са милиони.

 

 

ЛИРИКА

Сега отлитат птиците.

Забързани отблизо. Спокойни отдалече.

След тях застават облаците.

Разбъркани отвътре. Лустросани отвън.

 

Ще гледаме напред, а не нагоре.

Защото на земята и птиците, и капките

Са истински, реални, а не

Такива, каквито са в небето.

 

За да харесаш нещо -

                         Гледай го отблизо.

Защото слънцето оттука е красиво,

Но стигнеш ли го -

                         Адски е горещо.

 

 

ДРАМА

Ще чакам. Цял живот това и правя.

Че всички искат нещо да забравя.

Защо да плащам за човешки грешки,

Когато няма кой да ги поправя?

 

Седя си. Времето минава.

Работя. Всичко заминава.

Спя. Това ли ми остава?

Живея в някаква омая.

 

Крещя объркан. Вътрешно се смея.

Аз трябва да горя. А още тлея.

Искра и пламък бързо заминават,

Щом няма никакво гориво.

 

                                                                  Sam Osten

© Ивайло Желев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??