БЕЛОВА
ЕПОС
Когато стъпките по пясъка изчезнат,
Отдръпвайки се с морската вода.
Когато жълтите листа политнат,
Отстъпвайки пред първата слана.
Когато сянката се свива постепенно,
Готова с тъмнината да се слее.
Тогава трябва непременно
Да светне – слънце да изгрее.
Листата бавно, постепенно вече дишат,
Наливайки живот в природните закони.
А стъпките? Не ме е грижа.
Не чезнат, те са милиони.
ЛИРИКА
Сега отлитат птиците.
Забързани отблизо. Спокойни отдалече.
След тях застават облаците.
Разбъркани отвътре. Лустросани отвън.
Ще гледаме напред, а не нагоре.
Защото на земята и птиците, и капките
Са истински, реални, а не
Такива, каквито са в небето.
За да харесаш нещо -
Гледай го отблизо.
Защото слънцето оттука е красиво,
Но стигнеш ли го -
Адски е горещо.
ДРАМА
Ще чакам. Цял живот това и правя.
Че всички искат нещо да забравя.
Защо да плащам за човешки грешки,
Когато няма кой да ги поправя?
Седя си. Времето минава.
Работя. Всичко заминава.
Спя. Това ли ми остава?
Живея в някаква омая.
Крещя объркан. Вътрешно се смея.
Аз трябва да горя. А още тлея.
Искра и пламък бързо заминават,
Щом няма никакво гориво.
Sam Osten
© Ивайло Желев Всички права запазени