3 may 2020, 15:43

Цветовете в нас

  Poesía
758 4 4

 

Цветовете в нас

 

Мой истински живот, не ме оставяй, 

бори се и усмихвай своя ден. 

В доброто на света чрез мен повярвай, 

което пази той за теб и мен. 

 

Безбройни светли мигове очакват 

да прелетим над ситните мъгли. 

Чудовища от вятър жадно плачат, 

изваждайки от слънцето бодли... 

 

но после те отново ще са тихи, 

разплискани до смисъл чудеса 

и само в нас ще има бавен вихър, 

допълнил ни. Там няма да си сам. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря!
  • Йоана, много радост ми донесе магическия ти стих - светъл и устремен към оптимистично утре. Нуждаех се точно от това. Първият куплет задава този оптимистичен лад, изразен точно и ясно. Той е програмен и не се нуждае от коментар. Следващите два куплета са магични. От тях обособих ОКОТО на творбата:

    "Чудовища от вятър жадно плачат,
    изваждайки от слънцето бодли...
    но после те отново ще са тихи,
    разплискани до смисъл чудеса
    и само в нас ще има бавен вихър,
    допълнил ни. Там няма да си сам."

    Искам да обърна внимание на невероятната поетична образност, добиваща плът чрез редове като:

    "Чудовища от вятър жадно плачат,
    изваждайки от слънцето бодли..."

    "и само в нас ще има бавен вихър,
    допълнил ни. Там няма да си сам."

    Тази образност, както и феноменалната ти находка от предходното стихотворение:

    "Любовта ми е ромон на сняг. Тишината е страшно дълбока."

    изисква сетивността на поет, за да може да бъде възприета.
  • Почувствах най-искрените цветове на топъл и нежен зов! Дано бъде чут и сбъднат! А финалът е повече от трогателен! Поздравявам те!
  • Харесвам темата за доброто, защото много вярвам в него.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...