3.05.2020 г., 15:43

Цветовете в нас

756 4 4

 

Цветовете в нас

 

Мой истински живот, не ме оставяй, 

бори се и усмихвай своя ден. 

В доброто на света чрез мен повярвай, 

което пази той за теб и мен. 

 

Безбройни светли мигове очакват 

да прелетим над ситните мъгли. 

Чудовища от вятър жадно плачат, 

изваждайки от слънцето бодли... 

 

но после те отново ще са тихи, 

разплискани до смисъл чудеса 

и само в нас ще има бавен вихър, 

допълнил ни. Там няма да си сам. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря!
  • Йоана, много радост ми донесе магическия ти стих - светъл и устремен към оптимистично утре. Нуждаех се точно от това. Първият куплет задава този оптимистичен лад, изразен точно и ясно. Той е програмен и не се нуждае от коментар. Следващите два куплета са магични. От тях обособих ОКОТО на творбата:

    "Чудовища от вятър жадно плачат,
    изваждайки от слънцето бодли...
    но после те отново ще са тихи,
    разплискани до смисъл чудеса
    и само в нас ще има бавен вихър,
    допълнил ни. Там няма да си сам."

    Искам да обърна внимание на невероятната поетична образност, добиваща плът чрез редове като:

    "Чудовища от вятър жадно плачат,
    изваждайки от слънцето бодли..."

    "и само в нас ще има бавен вихър,
    допълнил ни. Там няма да си сам."

    Тази образност, както и феноменалната ти находка от предходното стихотворение:

    "Любовта ми е ромон на сняг. Тишината е страшно дълбока."

    изисква сетивността на поет, за да може да бъде възприета.
  • Почувствах най-искрените цветове на топъл и нежен зов! Дано бъде чут и сбъднат! А финалът е повече от трогателен! Поздравявам те!
  • Харесвам темата за доброто, защото много вярвам в него.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....