3 мая 2020 г., 15:43

Цветовете в нас

767 4 4

 

Цветовете в нас

 

Мой истински живот, не ме оставяй, 

бори се и усмихвай своя ден. 

В доброто на света чрез мен повярвай, 

което пази той за теб и мен. 

 

Безбройни светли мигове очакват 

да прелетим над ситните мъгли. 

Чудовища от вятър жадно плачат, 

изваждайки от слънцето бодли... 

 

но после те отново ще са тихи, 

разплискани до смисъл чудеса 

и само в нас ще има бавен вихър, 

допълнил ни. Там няма да си сам. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря!
  • Йоана, много радост ми донесе магическия ти стих - светъл и устремен към оптимистично утре. Нуждаех се точно от това. Първият куплет задава този оптимистичен лад, изразен точно и ясно. Той е програмен и не се нуждае от коментар. Следващите два куплета са магични. От тях обособих ОКОТО на творбата:

    "Чудовища от вятър жадно плачат,
    изваждайки от слънцето бодли...
    но после те отново ще са тихи,
    разплискани до смисъл чудеса
    и само в нас ще има бавен вихър,
    допълнил ни. Там няма да си сам."

    Искам да обърна внимание на невероятната поетична образност, добиваща плът чрез редове като:

    "Чудовища от вятър жадно плачат,
    изваждайки от слънцето бодли..."

    "и само в нас ще има бавен вихър,
    допълнил ни. Там няма да си сам."

    Тази образност, както и феноменалната ти находка от предходното стихотворение:

    "Любовта ми е ромон на сняг. Тишината е страшно дълбока."

    изисква сетивността на поет, за да може да бъде възприета.
  • Почувствах най-искрените цветове на топъл и нежен зов! Дано бъде чут и сбъднат! А финалът е повече от трогателен! Поздравявам те!
  • Харесвам темата за доброто, защото много вярвам в него.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...