Суша си момина сълза.

Мъртва... но не ме напуска,

суша люляк, рози, листа.

Пълня стаята със смърт...

Страхът от утре без вода

подари огън на

восъчните ми крила...

И съм като тази маргаритка

във вазата - красива,

но красотата служи на друг

и мъртва аз съм жива.

Поздравявам слънцето

през стъклен люк

и моето „съм" бавно изгнива.

Не харесвам градината на Днес.

Всяко цвете сълзи.

Вятърът-развратник дири без

Любов целофанени лъжи.

А истината  в цветове

сама нелюбена замира

в  стаята на момичето

със сушените мечти...