Цветя
902
0
0
Суша си момина сълза.
Мъртва... но не ме напуска,
суша люляк, рози, листа.
Пълня стаята със смърт...
Страхът от утре без вода
подари огън на
восъчните ми крила...
И съм като тази маргаритка
във вазата - красива,
но красотата служи на друг
и мъртва аз съм жива.
Поздравявам слънцето
през стъклен люк
и моето „съм" бавно изгнива.
Не харесвам градината на Днес.
Всяко цвете сълзи.
Вятърът-развратник дири без
Любов целофанени лъжи.
А истината в цветове
сама нелюбена замира
в стаята на момичето
със сушените мечти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рая Борисова Всички права запазени
