10 may 2008, 23:33

Цветя

  Poesía
666 0 7
В търсене на плачещата истина,
на сигурност, на топлещи слова,
забравихме за нашата мечта,
подмамени от хризантемни листи.
И поискахме сърцата да са чисти,
а в капан се мятаха душите;
и със свиреп терор, и със куршуми
озаптявахме, пречиствахме съдбите си.
А някъде, под хоризонта дъждосвирещ,
се криеха на топло детелините;
сякаш бяха минали години,
а ний забравили сме ги подире.
Що за блян, мечта тревожна?
Сред мъх, и кал, и прах,
да ги опазя не успях.
А мъката, като с триножник,
проля пак мойте кърви.
                                          Знай от мене!
Цветя оставил ли си някъде по пътя,
на връщане недей да ги настъпваш,
че тъй раняваш цялата вселена.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Шуманов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...