10 may 2008, 23:33

Цветя 

  Poesía
511 0 7
В търсене на плачещата истина,
на сигурност, на топлещи слова,
забравихме за нашата мечта,
подмамени от хризантемни листи.
И поискахме сърцата да са чисти,
а в капан се мятаха душите;
и със свиреп терор, и със куршуми
озаптявахме, пречиствахме съдбите си.
А някъде, под хоризонта дъждосвирещ,
се криеха на топло детелините;
сякаш бяха минали години,
а ний забравили сме ги подире.
Що за блян, мечта тревожна?
Сред мъх, и кал, и прах,
да ги опазя не успях.
А мъката, като с триножник,
проля пак мойте кърви.
                                          Знай от мене!
Цветя оставил ли си някъде по пътя,
на връщане недей да ги настъпваш,
че тъй раняваш цялата вселена.

© Валери Шуманов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поздравления за стиха!
  • Ще го запомня!
    Поздравления и от мен!
  • Браво, Вал!!!
  • Браво
  • ,,...забравихме за нашата мечта,
    подмамени от хризантемни листи.
    И поискахме сърцата да са чисти,
    а в капан се мятаха душите''
    И душите се превърнали в прах, разпръснат от вятъра, носещ есенни листа...
    Поздрав!
  • Цветя оставил ли си някъде по пътя,
    на връщане недей да ги настъпваш,
    че тъй раняваш цялата вселена.


    !!!!
  • Цветя оставил ли си някъде по пътя,
    на връщане недей да ги настъпваш,
    че тъй раняваш цялата вселена.

    Какво да кажа след такива думи?!
    Поздравления, поете!!!
Propuestas
: ??:??