10 may 2008, 23:33

Цветя

  Poesía
663 0 7
В търсене на плачещата истина,
на сигурност, на топлещи слова,
забравихме за нашата мечта,
подмамени от хризантемни листи.
И поискахме сърцата да са чисти,
а в капан се мятаха душите;
и със свиреп терор, и със куршуми
озаптявахме, пречиствахме съдбите си.
А някъде, под хоризонта дъждосвирещ,
се криеха на топло детелините;
сякаш бяха минали години,
а ний забравили сме ги подире.
Що за блян, мечта тревожна?
Сред мъх, и кал, и прах,
да ги опазя не успях.
А мъката, като с триножник,
проля пак мойте кърви.
                                          Знай от мене!
Цветя оставил ли си някъде по пътя,
на връщане недей да ги настъпваш,
че тъй раняваш цялата вселена.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Шуманов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...