10 мая 2008 г., 23:33

Цветя

664 0 7
В търсене на плачещата истина,
на сигурност, на топлещи слова,
забравихме за нашата мечта,
подмамени от хризантемни листи.
И поискахме сърцата да са чисти,
а в капан се мятаха душите;
и със свиреп терор, и със куршуми
озаптявахме, пречиствахме съдбите си.
А някъде, под хоризонта дъждосвирещ,
се криеха на топло детелините;
сякаш бяха минали години,
а ний забравили сме ги подире.
Що за блян, мечта тревожна?
Сред мъх, и кал, и прах,
да ги опазя не успях.
А мъката, като с триножник,
проля пак мойте кърви.
                                          Знай от мене!
Цветя оставил ли си някъде по пътя,
на връщане недей да ги настъпваш,
че тъй раняваш цялата вселена.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Шуманов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...