10 мая 2008 г., 23:33

Цветя

665 0 7
В търсене на плачещата истина,
на сигурност, на топлещи слова,
забравихме за нашата мечта,
подмамени от хризантемни листи.
И поискахме сърцата да са чисти,
а в капан се мятаха душите;
и със свиреп терор, и със куршуми
озаптявахме, пречиствахме съдбите си.
А някъде, под хоризонта дъждосвирещ,
се криеха на топло детелините;
сякаш бяха минали години,
а ний забравили сме ги подире.
Що за блян, мечта тревожна?
Сред мъх, и кал, и прах,
да ги опазя не успях.
А мъката, като с триножник,
проля пак мойте кърви.
                                          Знай от мене!
Цветя оставил ли си някъде по пътя,
на връщане недей да ги настъпваш,
че тъй раняваш цялата вселена.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Шуманов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....