11 mar 2011, 19:08

Цветя

  Poesía
602 0 1

ЦВЕТЯ

На челото с бръчки,
с прошарена коса,
с дух (мисли си той)
на младеж...
В телефонна любов
с млада жена...
То беше любов, беше копнеж...

Жената прие игричката весела.
Но за него не беше игра.
Под сурдинка се смееше
тя на мечтите му.
А тои все пишеше
разни писма.

С приятел се срещна жената,
разказа му всичко.
Посмяха се малко,
просто така...
Изпиха уискито,
забравиха всичко.
И тръгнаха двама ръка за ръка.

Изминаха месеци.
Тягостни.
Тъжни.
Мъжът се завърна отново в града.
Да го посрещне очакваше
и се надяваше...
Носеше и малко букетче цветя.

Дълго я чака...
Оглеждаше всички.
Букетчето вехнеше...
Умряха цветята...


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ник Желев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хак му е на лирическия, що не си е потърсил лика прилика...
    Харесвам начина на изразяване, уж един лековат такъв...
    Поздрави!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...