Цветя
ЦВЕТЯ
На челото с бръчки,
с прошарена коса,
с дух (мисли си той)
на младеж...
В телефонна любов
с млада жена...
То беше любов, беше копнеж...
Жената прие игричката весела.
Но за него не беше игра.
Под сурдинка се смееше
тя на мечтите му.
А тои все пишеше
разни писма.
С приятел се срещна жената,
разказа му всичко.
Посмяха се малко,
просто така...
Изпиха уискито,
забравиха всичко.
И тръгнаха двама ръка за ръка.
Изминаха месеци.
Тягостни.
Тъжни.
Мъжът се завърна отново в града.
Да го посрещне очакваше
и се надяваше...
Носеше и малко букетче цветя.
Дълго я чака...
Оглеждаше всички.
Букетчето вехнеше...
Умряха цветята...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ник Желев Всички права запазени
Хак му е на лирическия, що не си е потърсил лика прилика...
