3 dic 2018, 9:08

Цветя по пълнолуние

1.2K 0 5

На Н.Д.

 

Предание съм чувала и зная-

цветя по пълнолуние сложи

и съмне ли ще срещнеш най-накрая

Човекът, в който ще се влюбиш ти.

 

Загубил си любов или пък мъка 

в дълбочина разяжда ти душата -

цветя по пълнолуние ще върнат

изгубената вяра във живота.

 

Луната, таз магьосница прекрасна,

пред нея изповядваме тъгата, 

цветя по пълнолуние зарежда

с надежда и любов безкрайна, свята.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Нушева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Ви за оценката, Мария! Хубавото на „грапавините”в живота е, че пораждат вдъхновение...другото идва от сърцето.
  • Здравей, днес се запознавам с теб и със стиховете ти. Има какво да се изглажда по тях, но определено са добри.
    Пиши, момиче!
  • Благодаря! Не знам защо реших да публикувам точно него. Може би, защото е необходимо да се връщаме и обръщаме към онова, което е изначално заложено в душата ни и ни свързва с Вселената.
  • Много хубаво Стихотворение!
  • не бях чувала това предание

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...