3 dic 2018, 9:08

Цветя по пълнолуние

1.2K 0 5

На Н.Д.

 

Предание съм чувала и зная-

цветя по пълнолуние сложи

и съмне ли ще срещнеш най-накрая

Човекът, в който ще се влюбиш ти.

 

Загубил си любов или пък мъка 

в дълбочина разяжда ти душата -

цветя по пълнолуние ще върнат

изгубената вяра във живота.

 

Луната, таз магьосница прекрасна,

пред нея изповядваме тъгата, 

цветя по пълнолуние зарежда

с надежда и любов безкрайна, свята.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Нушева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Ви за оценката, Мария! Хубавото на „грапавините”в живота е, че пораждат вдъхновение...другото идва от сърцето.
  • Здравей, днес се запознавам с теб и със стиховете ти. Има какво да се изглажда по тях, но определено са добри.
    Пиши, момиче!
  • Благодаря! Не знам защо реших да публикувам точно него. Може би, защото е необходимо да се връщаме и обръщаме към онова, което е изначално заложено в душата ни и ни свързва с Вселената.
  • Много хубаво Стихотворение!
  • не бях чувала това предание

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...