3 dic 2018, 9:08

Цветя по пълнолуние

1.2K 0 5

На Н.Д.

 

Предание съм чувала и зная-

цветя по пълнолуние сложи

и съмне ли ще срещнеш най-накрая

Човекът, в който ще се влюбиш ти.

 

Загубил си любов или пък мъка 

в дълбочина разяжда ти душата -

цветя по пълнолуние ще върнат

изгубената вяра във живота.

 

Луната, таз магьосница прекрасна,

пред нея изповядваме тъгата, 

цветя по пълнолуние зарежда

с надежда и любов безкрайна, свята.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Нушева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Ви за оценката, Мария! Хубавото на „грапавините”в живота е, че пораждат вдъхновение...другото идва от сърцето.
  • Здравей, днес се запознавам с теб и със стиховете ти. Има какво да се изглажда по тях, но определено са добри.
    Пиши, момиче!
  • Благодаря! Не знам защо реших да публикувам точно него. Може би, защото е необходимо да се връщаме и обръщаме към онова, което е изначално заложено в душата ни и ни свързва с Вселената.
  • Много хубаво Стихотворение!
  • не бях чувала това предание

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...