3 дек. 2018 г., 09:08

Цветя по пълнолуние

1.2K 0 5

На Н.Д.

 

Предание съм чувала и зная-

цветя по пълнолуние сложи

и съмне ли ще срещнеш най-накрая

Човекът, в който ще се влюбиш ти.

 

Загубил си любов или пък мъка 

в дълбочина разяжда ти душата -

цветя по пълнолуние ще върнат

изгубената вяра във живота.

 

Луната, таз магьосница прекрасна,

пред нея изповядваме тъгата, 

цветя по пълнолуние зарежда

с надежда и любов безкрайна, свята.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Нушева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря Ви за оценката, Мария! Хубавото на „грапавините”в живота е, че пораждат вдъхновение...другото идва от сърцето.
  • Здравей, днес се запознавам с теб и със стиховете ти. Има какво да се изглажда по тях, но определено са добри.
    Пиши, момиче!
  • Благодаря! Не знам защо реших да публикувам точно него. Може би, защото е необходимо да се връщаме и обръщаме към онова, което е изначално заложено в душата ни и ни свързва с Вселената.
  • Много хубаво Стихотворение!
  • не бях чувала това предание

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...