3 дек. 2018 г., 09:08

Цветя по пълнолуние

1.2K 0 5

На Н.Д.

 

Предание съм чувала и зная-

цветя по пълнолуние сложи

и съмне ли ще срещнеш най-накрая

Човекът, в който ще се влюбиш ти.

 

Загубил си любов или пък мъка 

в дълбочина разяжда ти душата -

цветя по пълнолуние ще върнат

изгубената вяра във живота.

 

Луната, таз магьосница прекрасна,

пред нея изповядваме тъгата, 

цветя по пълнолуние зарежда

с надежда и любов безкрайна, свята.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Нушева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря Ви за оценката, Мария! Хубавото на „грапавините”в живота е, че пораждат вдъхновение...другото идва от сърцето.
  • Здравей, днес се запознавам с теб и със стиховете ти. Има какво да се изглажда по тях, но определено са добри.
    Пиши, момиче!
  • Благодаря! Не знам защо реших да публикувам точно него. Може би, защото е необходимо да се връщаме и обръщаме към онова, което е изначално заложено в душата ни и ни свързва с Вселената.
  • Много хубаво Стихотворение!
  • не бях чувала това предание

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...