23 mar 2008, 22:21

Цветя за татко 

  Poesía » Otra
1910 1 24

Oная сутрин мама изпищя.
Дотича баба, блъскайки полите си.
А дядо - най-спокойният от тях -
треперещо ме грабна, като прилеп.


И детството, пораснало до смок,
изви последна сянка по стените.
За пръв път виждах празното стъкло,
което зад пердето се прикриваше.


Прииждаха като потоп съседи,
приятели, роднини, непознати.
С такава чужда жалост ме оглеждаха,
че почнах да очаквам близостта им.


Приличаше на празник. На парад.

Сълзи и суетня. Цветя и горест.

Щастливците умират от инфаркт.

За другите остава да се молят.

 

 

 

2007

© Павлина ЙОСЕВА Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??