Mar 23, 2008, 10:21 PM

Цветя за татко 

  Poetry » Other
1909 1 24

Oная сутрин мама изпищя.
Дотича баба, блъскайки полите си.
А дядо - най-спокойният от тях -
треперещо ме грабна, като прилеп.


И детството, пораснало до смок,
изви последна сянка по стените.
За пръв път виждах празното стъкло,
което зад пердето се прикриваше.


Прииждаха като потоп съседи,
приятели, роднини, непознати.
С такава чужда жалост ме оглеждаха,
че почнах да очаквам близостта им.


Приличаше на празник. На парад.

Сълзи и суетня. Цветя и горест.

Щастливците умират от инфаркт.

За другите остава да се молят.

 

 

 

2007

© Павлина ЙОСЕВА All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??