Цветя за татко
Oная сутрин мама изпищя.
Дотича баба, блъскайки полите си.
А дядо - най-спокойният от тях -
треперещо ме грабна, като прилеп.
И детството, пораснало до смок,
изви последна сянка по стените.
За пръв път виждах празното стъкло,
което зад пердето се прикриваше.
Прииждаха като потоп съседи,
приятели, роднини, непознати.
С такава чужда жалост ме оглеждаха,
че почнах да очаквам близостта им.
Приличаше на празник. На парад.
Сълзи и суетня. Цветя и горест.
Щастливците умират от инфаркт.
За другите остава да се молят.
2007
© Павлина ЙОСЕВА All rights reserved.
