17 ene 2021, 13:23

Cветъл купел 

  Poesía » Filosófica
617 1 7

Има бедност по света, дечица дребни,
с хлътнали очи и майки гневни.
Чума ли, кажи ми, Боже е потребна,
да прогледнат, нищите душевно?

Де го, Твоят дух у рожбите Ти, де го?
Стиснали бащи от гняв пестници.
Роби сме на злобата, търбух и Его,
В църквата Ти —първи мъченици...

С мор не би, Бащице — огън дай и жупел,
изгори и къклица, и плява...
Нека е небето само светъл купел,
с обичта сираци да кръщава!

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Веси!
  • Поздравления за идеята и стихотворението! Хареса мИ!
  • Ядосано стихче е и добре, че не зависят от мен, наказанията. Благодаря ви!
  • "огън и жупел"... Наде, само си представи Hawaii’s Mauna Loa - 17км нагоре от основата му, Etna - един от най-активните, а какво да кажем за Yellowstone - 4000 кв.км. - силата на една негова експлозия се сравнява с детонацията на хиляди атомни бомби... По-добре небето да си остане "светъл купел", че май само къклицата ще оживее
  • Много болка предизвиква това стихче...
  • Дени, доброто е в нас, както и злото... Свободна воля. А представи си, ако пиех, Вале — готика...
  • Имаме нуждо от добро, Наде.
Propuestas
: ??:??