21 sept 2007, 9:58

Цвят прекрасен

  Poesía
667 0 5

Със поглед ме изпиваш, а аз съм се стаил,

така във цветето дъха ти бих открил.

Слънцето отблясква във капки от роса,

капките, посипани по твоята коса.

 

И този аромат така ме е обгърнал,

и този свят във цвят се е превърнал,

вълшебникът това е сътворил,

с това вълшебство той би те преоткрил.

 

Описва те със поглед, говори ти с усмивка,

рисува те със вятър и ето как те иска,

когато си готова, ти просто му кажи:

– Цветът прекрасен е, нали?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Стойчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...