Със поглед ме изпиваш, а аз съм се стаил,
така във цветето дъха ти бих открил.
Слънцето отблясква във капки от роса,
капките, посипани по твоята коса.
И този аромат така ме е обгърнал,
и този свят във цвят се е превърнал,
вълшебникът това е сътворил,
с това вълшебство той би те преоткрил.
Описва те със поглед, говори ти с усмивка,
рисува те със вятър и ето как те иска,
когато си готова, ти просто му кажи:
– Цветът прекрасен е, нали?
© Николай Стойчев All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
