29 ago 2018, 19:11

Цяла Вселена

1.1K 5 10

Ти, щом дойде 
и цяла вселена 
 прероди. 
И ме откри. 
И накара ме
в черно 
да виждам 
Защото черна
бе твоята 
душа. 
Но щом
 теб те няма
за какво ми е 
красотата
да виждам цветове, 
които всъщност 
мразя? 
И сега си 
там 
При нея
А аз тук 
В сивото се 
къпя
Защото 
Ти щом 
дойде
и цяла вселена 
разруши 
Но теб щом те няма
за какво ми е 
да виждам
красотата, 
която
 всъщност 
мразя? 
И сега 
в 
сиво 
се къпя
Защото. 
Ти. 
Щом. 
Дойде. 
Цяла. 
Вселена. 
Разруши. 

 


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Anissta Striova Todos los derechos reservados

Е, това е първото ми '' творение ''. Все още не е много редактирана, но се надявам да Ви хареса 💋💋👅💜 

Comentarios

Comentarios

  • На мен лично ми харесва,вложила си своите емоции което е хубаво и няма смисъл да слушаш хора които ти казват ,че си слаб автор.Всички порастваме ,а и точно стиховете може да не са ти сила хубаво е да опиташ с всичко ,но уважавам това ,че не те е страх да публикуваш нещо И аз лично нямам много опит все пак съм все още доста малка ,но просто харесвам изкуството като цяло ,но от време на време публикувам по нещо така ,че и ти не се предавай,имаш талант :3
  • Ами, да. Все пак сега започвам да се уча. Не съм голяма. И наистина обичам да пиша. Честно казано за такива коментари живея ( градивна критика) Първо '' творение '' ми е. Никой не ми е казал как, защо и какво трябва да допълня и да пиша. За това сега съм тук. Разознавам, научавам.
    (Нали?! )
    Благодаря отново за коментарите! 💙🖤💙
  • Обаче пак се връщам, понеже често премълчавам, но този път ме гложди да довърша.( най-вероятно провокирана от Безжичен) Та:
    Мила Anissta,
    да, твоят текст не е стихотворение. Няма нужното съдържание, изказ...,за да въздейства върху читателя. За техника няма да отварям дума.
    НО това не означава, че трябва да се отказваш. На първо място трябва да обичаш поезията. Да четеш много. Четейки да се учиш...
    Успех!
  • Виждаме, Безжичен! Но, на мен лично, не ми попречи да се усмихна...
  • Извинявайте, колеги, ама не виждате ли, че това творение няма нищо общо със стихотворение. Славословията на слаби творения само могат да объркат автора.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....