Aug 29, 2018, 7:11 PM

Цяла Вселена

  Poetry » Love, Other
1.1K 5 10

Ти, щом дойде 
и цяла вселена 
 прероди. 
И ме откри. 
И накара ме
в черно 
да виждам 
Защото черна
бе твоята 
душа. 
Но щом
 теб те няма
за какво ми е 
красотата
да виждам цветове, 
които всъщност 
мразя? 
И сега си 
там 
При нея
А аз тук 
В сивото се 
къпя
Защото 
Ти щом 
дойде
и цяла вселена 
разруши 
Но теб щом те няма
за какво ми е 
да виждам
красотата, 
която
 всъщност 
мразя? 
И сега 
в 
сиво 
се къпя
Защото. 
Ти. 
Щом. 
Дойде. 
Цяла. 
Вселена. 
Разруши. 

 


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Anissta Striova All rights reserved.

Е, това е първото ми '' творение ''. Все още не е много редактирана, но се надявам да Ви хареса 💋💋👅💜 

Comments

Comments

  • На мен лично ми харесва,вложила си своите емоции което е хубаво и няма смисъл да слушаш хора които ти казват ,че си слаб автор.Всички порастваме ,а и точно стиховете може да не са ти сила хубаво е да опиташ с всичко ,но уважавам това ,че не те е страх да публикуваш нещо И аз лично нямам много опит все пак съм все още доста малка ,но просто харесвам изкуството като цяло ,но от време на време публикувам по нещо така ,че и ти не се предавай,имаш талант :3
  • Ами, да. Все пак сега започвам да се уча. Не съм голяма. И наистина обичам да пиша. Честно казано за такива коментари живея ( градивна критика) Първо '' творение '' ми е. Никой не ми е казал как, защо и какво трябва да допълня и да пиша. За това сега съм тук. Разознавам, научавам.
    (Нали?! )
    Благодаря отново за коментарите! 💙🖤💙
  • Обаче пак се връщам, понеже често премълчавам, но този път ме гложди да довърша.( най-вероятно провокирана от Безжичен) Та:
    Мила Anissta,
    да, твоят текст не е стихотворение. Няма нужното съдържание, изказ...,за да въздейства върху читателя. За техника няма да отварям дума.
    НО това не означава, че трябва да се отказваш. На първо място трябва да обичаш поезията. Да четеш много. Четейки да се учиш...
    Успех!
  • Виждаме, Безжичен! Но, на мен лично, не ми попречи да се усмихна...
  • Извинявайте, колеги, ама не виждате ли, че това творение няма нищо общо със стихотворение. Славословията на слаби творения само могат да объркат автора.

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...