Д(т)ъга

10 feb 2010, 13:01

Poesía

591 0 2

Д(т)ъга

Капчици дъжд по стъклата,

мъничко тъжни се стичат;

заедно във самотата,

гонят се и се привличат.

В прозореца хладно се плискат,

обгръщат се в тиха прохлада;

в дъждовна тъга се притискат.

… Като плаче, небето не страда.

Между капките лъч се прокрадва,

усмихва се погъделичкан.

През дъгата небето се радва,

че дъждът тъжно слънце обича.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.