Д(т)ъга
Д(т)ъга
Капчици дъжд по стъклата,
мъничко тъжни се стичат;
заедно във самотата,
гонят се и се привличат.
В прозореца хладно се плискат,
обгръщат се в тиха прохлада;
в дъждовна тъга се притискат.
… Като плаче, небето не страда.
Между капките лъч се прокрадва,
усмихва се погъделичкан.
През дъгата небето се радва,
че дъждът тъжно слънце обича.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Владислава Генова Все права защищены
