10 февр. 2010 г., 13:01

Д(т)ъга 

  Поэзия
593 0 2

Д(т)ъга

 

Капчици дъжд по стъклата,

мъничко тъжни се стичат;

заедно във самотата,

гонят се и се привличат.

В прозореца хладно се плискат,

обгръщат се в тиха прохлада;

в дъждовна тъга се притискат.

 

… Като плаче, небето не страда.

Между капките лъч се прокрадва,

усмихва се погъделичкан.

През дъгата небето се радва,

че дъждът тъжно слънце обича.

© Владислава Генова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??