Д(т)ъга
Д(т)ъга
Капчици дъжд по стъклата,
мъничко тъжни се стичат;
заедно във самотата,
гонят се и се привличат.
В прозореца хладно се плискат,
обгръщат се в тиха прохлада;
в дъждовна тъга се притискат.
… Като плаче, небето не страда.
Между капките лъч се прокрадва,
усмихва се погъделичкан.
През дъгата небето се радва,
че дъждът тъжно слънце обича.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владислава Генова Всички права запазени
