Д(т)ъга

10.02.2010 г., 13:01 ч.

Поезия

615 0 2

Д(т)ъга

Капчици дъжд по стъклата,

мъничко тъжни се стичат;

заедно във самотата,

гонят се и се привличат.

В прозореца хладно се плискат,

обгръщат се в тиха прохлада;

в дъждовна тъга се притискат.

… Като плаче, небето не страда.

Между капките лъч се прокрадва,

усмихва се погъделичкан.

През дъгата небето се радва,

че дъждът тъжно слънце обича.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.