***
... И ти ми обещаваше звезди
да осветяват нашата пътека,
която заедно да извървим
притиснати един във друг навеки.
В очите ти прозираха сълзи
и искреност такава странна,
не вярвах в твоите мечти-лъжи,
отказа ме от себе си отдавна.
Признай, че всичкото това
за теб си бе въздушна кула,
естествено ти беше силен мъж,
а аз обикновена беззащитна нула.
Мечтата ти остана си мечта,
аз просто си излезнах от света ти,
а ти остана изумен от мисълта,
че някой не поиска обичта ти.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Камелия Кацарска Todos los derechos reservados
