7 ago 2007, 15:09

* * * 

  Poesía
850 0 4
Сама сърцето си ще спра
и в болка зла ще се обличам,
а после бавно ще умра
и теб отново ще обичам...
Ще чуя песен на дете
във самотата онемяла,
ще тръгна, все едно къде,
без теб - надежда опустяла.
И ти ще тръгнеш, прегърни
света от мен и синевата.
Душата ми със теб вземи,
за да ти свети в тъмнината.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирена Иванова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??